Днес ще напиша първия пост в моя блог. Има ред важни неща, за които бих искала да пиша, но едно от тях изплува в съзнанието ми преди всички: споменът за моята майка. Не ми се ще да използвам клишета, но вярно е, че човек оценява истински някого, когато го загуби. Аз загубих майка си преди повече от 2 години и не мога да кажа, че с времето ми е станало по-леко. Преди майка ми беше даденост: човекът, който винаги е някъде наблизо, готов да се погрижи за мен, толкова всеотдайна, че чак досадна на моменти. Сега, когато тя вече не е с нас, разбирам какво съм имала и какво съм загубила.
Често съм се опитвала да дам определение на майчината любов и веднъж, когато с дъщеря ми бяхме отишли в църквата да раздадем за "Бог да прости", го чух от нашия свещенник: "безкористна любов". Това е! Това различава майчината любов от всяка друга любов, която срещаме през живота си и я прави уникална - безкористността. Любов без условия, любов към нас, без значение какви сме. Това е любовта, която ще ни липсва, докато сме живи, това е любовта, която изпитваме към нашите деца.
Вече знам какво ще е заглавието.
Желая ви хубав ден и се радвайте на безкористната майчина любов, докато я имате.
Няма коментари:
Публикуване на коментар